„Не живея в апартамента, защо да плащам такса вход?“ Какво казва законът

Празен апартамент със затворени щори, погледнат от стълбището

Да, плащате, но не толкова, колкото съседите, които живеят във входа. Вноската за Фонд „Ремонт и обновяване“ се дължи от всеки собственик, независимо дали живее в имота. Разходите за управление и поддържане (ток, почистване, асансьор) зависят от начина, по който общото събрание ги разпределя. Ако са на човек, за празен апартамент се плаща като за един човек.

Накратко: Фондът за ремонт винаги се плаща. Текущите разходи за необитаем имот са като за един обитател, ако входът разпределя на брой хора.

Фондът за ремонт се плаща винаги

Чл. 6, ал. 1, т. 9 от Закона за управление на етажната собственост задължава всеки собственик да плаща разходите за ремонт на общите части и вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“ съразмерно с идеалните си части. Покривът, фасадата и инсталациите са общи и запазват стойността на вашия имот, дори когато той стои празен. Затова празният апартамент не освобождава от тази вноска. Минималната вноска е 1% от минималната работна заплата на месец (чл. 50, ал. 2), което за 2026 г. са 6,20 €.

Текущите разходи: зависи от решението на входа

Законът позволява на общото събрание да избере един от три начина за разпределение на разходите за управление и поддържане (чл. 51, ал. 9):

  • Поравно на брой хора. Това е правилото по подразбиране. Собственикът на необитаем имот плаща като за един обитател.
  • Според идеалните части. Тогава празният апартамент плаща пълния си дял, защото делът не зависи от това дали някой живее там.
  • Поравно на самостоятелен обект. Всеки апартамент плаща еднаква сума, обитаван или не.

Ако не знаете какво е решено във вашия вход, поискайте протокола от общото събрание, на което е определена таксата. Подробности за трите начина има в статията за разпределението на разходите.

Правилото за 30 дни

При разпределение на брой хора законът казва, че за имот, в който се пребивава не повече от 30 дни в годината, се плаща като за един човек (чл. 51, ал. 1). Ако прекарвате в апартамента цялото лято или го ползвате всеки уикенд, вече не сте „необитаем“ и плащате за реалния брой хора.

Какво да направите, ако не живеете в имота

  1. Уведомете управителя писмено. Посочете имейл и адрес, на които да получавате поканите за общо събрание, и телефон (чл. 13, ал. 2). Ако не го направите, се смята, че сте уведомени с поканата, залепена на входа, дори да не сте я видели.
  2. Подайте декларация за книгата на етажната собственост, в която отбелязвате, че никой не живее в имота. Тя се подава до управителя в 15-дневен срок от промяната (чл. 7, ал. 3).
  3. Ако отдадете имота, наемателите се вписват в книгата и таксите се смятат за тях. Кой плаща таксите между вас и наемателя, решава договорът за наем. Вижте данъци и такси при отдаване под наем.
  4. Проверявайте дълга си от разстояние. Неплатените такси се трупат, а управителят може да ги търси по съдебен ред. Ако входът е в Dom, виждате дълга и как да платите от телефона си.

Realistimo има и отделна статия за таксите, когато не живеете в жилището, с повече примери за местните данъци и сметките.

Как го прави Dom

Когато входът е в Dom, собственикът вижда таксата, дълга и начина на плащане от телефона си, без значение в кой град живее. Може да плати с банков превод или през EasyPay, а поканите за събрания и отчетите идват по имейл или Viber. Ако входът ви още не е в Dom, изпратете на домоуправителя покана.

Още по темата

Всички статии в „Такси и каса“ →